1.05.2021 г., 12:18 ч.

Вярвах 

  Поезия » Друга
371 0 0

Аз вярвах и бях тъй нахъсен

да грабна "кълбото" в ръце.

Животът нелеп и навъсен

ме стъпка с крак и лице.

 

Какво ли не бях му дарил,

направил му бях металит.

Където кат' малък бях скрил

от тати намачкан кибрит.

 

На него написах със жар:

"ПОМНЕТЕ МЕ! АЗ ПАК СЪМ САМ!"

Звездите са моят пожар

и дом са ми, толкова стар.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??