Вярвах
565
0
0
Аз вярвах и бях тъй нахъсен
да грабна "кълбото" в ръце.
Животът нелеп и навъсен
ме стъпка с крак и лице.
Какво ли не бях му дарил,
направил му бях металит.
Където кат' малък бях скрил
от тати намачкан кибрит.
На него написах със жар:
"ПОМНЕТЕ МЕ! АЗ ПАК СЪМ САМ!"
Звездите са моят пожар
и дом са ми, толкова стар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
