Вярвах

Poetry » Other

564 0 0

Аз вярвах и бях тъй нахъсен

да грабна "кълбото" в ръце.

Животът нелеп и навъсен

ме стъпка с крак и лице.

Какво ли не бях му дарил,

направил му бях металит.

Където кат' малък бях скрил

от тати намачкан кибрит.

На него написах със жар:

"ПОМНЕТЕ МЕ! АЗ ПАК СЪМ САМ!"

Звездите са моят пожар

и дом са ми, толкова стар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0