Вятър номад
Кажи ми за всички празни недели,
без крехките сладки с бял шоколад.
За всички стени… съвсем онемели,
кажи и за онзи вятър номад,
понесъл сякаш на рамо живота
с последния хрип на белия дроб.
Кажи за пътя … кажи ми за моста,
по който ще мине твърде жесток
и пълен с горест последният спомен
за кал и за свещ, за плиткия гроб;
за онзи изтръгнат с писъци корен –
по мъжки корав и толкова горд.
А после навярно аз ще ти кажа
как се прекрачва през сетния праг
и как съм изгубила вече куража
… зад рана такава дебне и мрак.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
