Вятър и жар
Десет дявола със мене препиха.
На хълма, докато чаках да дойдеш.
Натръшках ги. Одрах. Елите извиха.
Тревата изсъхна, щом я разроших.
Уших си рокля от дяволски кожи.
Вълци отхапаха рецисивния ген.
Не вярвам във клетви. Нито във рози.
Ела! Истински! Луд! Само за мен!
Там, във извивките на душата ти бяла,
косите ми черни ще душат до смърт.
На ръба на света, дръж ме не падай!
Вятър и Жар сме. Писък за дъжд!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Илиева Всички права запазени
