Вятър и жар
Десет дявола със мене препиха.
На хълма, докато чаках да дойдеш.
Натръшках ги. Одрах. Елите извиха.
Тревата изсъхна, щом я разроших.
Уших си рокля от дяволски кожи.
Вълци отхапаха рецисивния ген.
Не вярвам във клетви. Нито във рози.
Ела! Истински! Луд! Само за мен!
Там, във извивките на душата ти бяла,
косите ми черни ще душат до смърт.
На ръба на света, дръж ме не падай!
Вятър и Жар сме. Писък за дъжд!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Илиева Все права защищены
