12.08.2019 г., 9:39

Вятър работа

640 0 0

Где си, ветре,
дето щеше 
за колана си да ме вържеш;
да ме влачиш
по сипеи и голо върше;
дето сочеше с пръст
подзвездните куполи;
обеща да ме носиш натам,
щом застискат обувките;
да приспиваш с вой
самотата ми; с тътени
да поливаш с дъжд 
на душата ми тръните,
с напоените,
най-косматите облаци,
да поникнат в мен 
най-забравени пролети;
да ми сочиш път
преко горски усои
да ме будиш, 
щом пристигнем там горе,
а мъглата 
над менe си спусне шамията?

 

Ветре, ветре,
май и ти се оказа от тия
дето само духат
и  в гърдите се бият!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...