10.04.2013 г., 8:33

Вятър в партитурата

1.4K 0 2

Вятър в партитурата

 

Предай нататък, цяла ме раздай,

пръсни ме на парчета, като чаша.

Не са ми нужни празните слова,

когато се отнасят за душата ми.

Предай нататък, болката пръсни,

накарай я да свърши най-накрая.

И нека свърши този лабиринт,

в който някога наивна влязох.

Безволева съм, знам! Какво от туй?

Не всеки има твойта силна воля.

Но съм жена - достатъчен мотив

да спреш да чупиш тънките ми клони.

Ти знаеш тъй добре какви щети

оставят в мене тежките ти стъпки,

когато през нивята ми вървиш,

защото по случайност си се върнал.

И знам, че няма да се спреш дотук,

докато аз сама не ти призная,

че нотите на гръдния ми звук

ги пишеш ти, макар и да го знаеш.

Предай нататък, цяла ме пръсни.

В тази партитура вятър стърже.

Отдавна се простихме с Де Бюси,

а Нострадамус не предрече връщането му.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Пидева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....