Вятър в партитурата

Предай нататък, цяла ме раздай,

пръсни ме на парчета, като чаша.

Не са ми нужни празните слова,

когато се отнасят за душата ми.

Предай нататък, болката пръсни,

накарай я да свърши най-накрая.

И нека свърши този лабиринт,

в който някога наивна влязох.

Безволева съм, знам! Какво от туй?

Не всеки има твойта силна воля.

Но съм жена - достатъчен мотив

да спреш да чупиш тънките ми клони.

Ти знаеш тъй добре какви щети

оставят в мене тежките ти стъпки,

когато през нивята ми вървиш,

защото по случайност си се върнал.

И знам, че няма да се спреш дотук,

докато аз сама не ти призная,

че нотите на гръдния ми звук

ги пишеш ти, макар и да го знаеш.

Предай нататък, цяла ме пръсни.

В тази партитура вятър стърже.

Отдавна се простихме с Де Бюси,

а Нострадамус не предрече връщането му.