Вятърче на хълма ме погали
ВЯТЪРЧЕ НА ХЪЛМА МЕ ПОГАЛИ
... ледена, сланата взе да пари,
горският поток да рохолѝ,
гарван грачи в борови върхари,
птиче пее в сънните ели,
суха сламка с шипката се драчи,
къпинакът почна да кърви,
охлювчето тръгна по задачи
в чорлави от вятъра треви,
и на зигзаг слънцето полази
пламналия в блага охра рид,
а къртикът – бивш агент на ЩАЗИ,
слезе под земята с мрачен вид,
и – като че ли съвсем излишен –
късо изтопуркал таралеж,
аз седях на камъка – и дишах
синеви и облаци в летеж,
свит в сетре от есенни парцали,
сгуших се във топлата яка...
Вятърче на хълма ме погали
и прощално махна ми с ръка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
