Вятърен шепот

Поезия » Любовна

974 1 5

Ветровете за теб ми шептят,

неугасващи устни пламтят.

Вечерта ме унесе в тъма

и познахме се в сън без тела.

Светлината си нося в ръце,
за да стигне до твойто сърце.
А гласът ти е ехо във мен
и държи ме в най-сладкия плен.

Завладяна съм от обичта –

укротена от топла мечта.

Затова ти мълвя във нощта,

че обичам аз твойта душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

contessa (Светла Асенова)

Хубаво заглавие и не само...

2016-10-22T13:52:27+03:00
ЛуЛу

Ели, благодарение на теб реших да обърна специално, техническо внимание на ритъма в поезията. Винаги ще ти бъда благодарна за това вдъхновение, защото ми донесе значителни дози удовлетворение, а и ми даде нов творчески идеал, чрез който да се развивам

2016-10-20T22:33:20+03:00
helpmepaintthestars (Слънчоглед)

Поздравления!!

2016-10-19T10:59:39+03:00
voda (Елица Ангелова)

Харесах заглавието.
Впечатли ме и финалът, който съдържа идеята, че любовта е сливане на две души.
Хубаво пишеш Лулу!

2016-10-19T10:41:00+03:00
Putin (Владимир Владимирович)

Браво, Лулу! Много ми хареса!

2016-10-19T08:12:11+03:00