ЛуЛу
49 222
18.10.2016 г., 15:29 ч.

Вятърен шепот 

  Поезия » Любовна
698 1 5

Ветровете за теб ми шептят,

неугасващи устни пламтят.

Вечерта ме унесе в тъма

и познахме се в сън без тела.

 

Светлината си нося в ръце,
за да стигне до твойто сърце.
А гласът ти е ехо във мен
и държи ме в най-сладкия плен.

 

Завладяна съм от обичта –

укротена от топла мечта.

Затова ти мълвя във нощта,

че обичам аз твойта душа.

 

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво заглавие и не само...
  • Ели, благодарение на теб реших да обърна специално, техническо внимание на ритъма в поезията. Винаги ще ти бъда благодарна за това вдъхновение, защото ми донесе значителни дози удовлетворение, а и ми даде нов творчески идеал, чрез който да се развивам
  • Поздравления!!
  • Харесах заглавието.
    Впечатли ме и финалът, който съдържа идеята, че любовта е сливане на две души.
    Хубаво пишеш Лулу!
  • Браво, Лулу! Много ми хареса!
Предложения
: ??:??