Вятърен шепот

Поэзия » Любовная

991 1 5

Ветровете за теб ми шептят,

неугасващи устни пламтят.

Вечерта ме унесе в тъма

и познахме се в сън без тела.

Светлината си нося в ръце,
за да стигне до твойто сърце.
А гласът ти е ехо във мен
и държи ме в най-сладкия плен.

Завладяна съм от обичта –

укротена от топла мечта.

Затова ти мълвя във нощта,

че обичам аз твойта душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

contessa (Светла Асенова)

Хубаво заглавие и не само...

2016-10-22T13:52:27+03:00
ЛуЛу

Ели, благодарение на теб реших да обърна специално, техническо внимание на ритъма в поезията. Винаги ще ти бъда благодарна за това вдъхновение, защото ми донесе значителни дози удовлетворение, а и ми даде нов творчески идеал, чрез който да се развивам

2016-10-20T22:33:20+03:00
helpmepaintthestars (Слънчоглед)

Поздравления!!

2016-10-19T10:59:39+03:00
voda (Елица Ангелова)

Харесах заглавието.
Впечатли ме и финалът, който съдържа идеята, че любовта е сливане на две души.
Хубаво пишеш Лулу!

2016-10-19T10:41:00+03:00
Putin (Владимир Владимирович)

Браво, Лулу! Много ми хареса!

2016-10-19T08:12:11+03:00