Ветровете за теб ми шептят,
неугасващи устни пламтят.
Вечерта ме унесе в тъма
и познахме се в сън без тела.
Светлината си нося в ръце,
за да стигне до твойто сърце.
А гласът ти е ехо във мен
и държи ме в най-сладкия плен.
Завладяна съм от обичта –
укротена от топла мечта.
Затова ти мълвя във нощта,
че обичам аз твойта душа.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
