Вятърко...
Вятърко,
все бързаш...
не казваш къде.
Вечно време нямаш.
За мъничко
при мен поспри.
Да искам да те вържа,
ако можех,
не бих го сторила.
А и в мисълта си не смея дори.
Само за малко до мен
приседни.
Попей ми, Ветре...
Виж,
брезичката
клонки струнни протяга.
Хайде, посвири.
Вятърче...
Спри се за миг
или поне своя бяг забави -
да те погаля
с очи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
