Вятърко
Страннико мой, ненаскитан,
слушат те как ги прелиташ върхарите,
дето ти видят очите -
пееш в боаза и шушнеш в ластарите.
Мирис на цъфнали билки,
капки дъждовни нощуват в крилата ти.
Морните, млади кобилки
лягат покорни на изгрев в краката ти.
Ласкаво с димните пръсти,
сресваш горите, кръстосваш джендемите.
Слънце те иска и ръси
песенно-златни искри по перчема ти.
Скитнико мой, непокорен,
тясна ти иде земята от скитане,
къртиш дървета из корен,
вият тревите след твойто прелитане.
Плачат след тебе бърдата,
бесен, когато любиш се с бурите,
свиват се плахи в гнездата,
птиците, свирят през клоните мурите.
Клетнико мой, ненаскитан,
колко самотно е нощем лицето ти -
хлипат по него звездите,
с огнени сълзи за тебе, несретния...
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
