Вятърни ласки
Скрих от първата зора мъничка сълза
и отпих капчица бисерна роса.
Литнах с чучулига над гори и поля,
търсих неразгадаемата си бразда.
И не понечих да пея във самота,
вятър ме погали със своята ръка.
Исках съюз със щастие до небеса,
да пусна котва безгрижно в светлина.
Да подкупя неподкупната си съдба,
да стигна до неузнаваеми брегове.
Там, укротени, всесилни ветрове,
всеки ден се гмуркат в същинско море,
на моя живот - колко невероятно е!
Плуват все до лунния небосклон,
там повярвах... в желания хоризонт.
и отпих капчица бисерна роса.
Литнах с чучулига над гори и поля,
търсих неразгадаемата си бразда.
И не понечих да пея във самота,
вятър ме погали със своята ръка.
Исках съюз със щастие до небеса,
да пусна котва безгрижно в светлина.
Да подкупя неподкупната си съдба,
да стигна до неузнаваеми брегове.
Там, укротени, всесилни ветрове,
всеки ден се гмуркат в същинско море,
на моя живот - колко невероятно е!
Плуват все до лунния небосклон,
там повярвах... в желания хоризонт.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
