10.01.2014 г., 10:41 ч.  

Вятърът... 

  Поезия » Философска
445 0 4

Вятърът...

 

Какво е Вятърът?... Не е ли

когато въздухът се движи

развял над земните предели

и ежедневните ни грижи?...

 

Не е ли Вятърът, не е ли:

когато зашуми гората,

дъхът прохладен, който вее

с мелодията на листата...

 

Или пък: яростно затътнал

когато на озон  ухае

и в горски дебри недостъпни

със мълниите си играе?...

 

Не е ли Вятър урагана

размятал с порив див вълните?...

Не е ли моя Дух, останал

над Океана?.. При мечтите...

 

Не е ли Вятърът в платната

и в лудостта им към Безкрая,

и в оня ритъм на вълната,

със който тя брегът дълбае?...

 

Нали той водил е моряците

загубили се във Стихията

и им е сочил с тайни знаци

земи далечни да открият!...

 

Не е ли Вятърът в миража

на фар примамващ във мъглата,

но гибелен за екипажа

разбил се с кораба в скалата?...

 

Не е ли Вятърът мечтата

ни, оцеляла за летене,

загледани към Необята

и тайнствените му Вселени?...

 

Животът ни, не е ли Вятър?...

... Ту с нежен бриз, ту с порив бурен

нали ни носи по Земята

и вее като лист отбрулен...

 

Нали е Вятър урагана

разбунил водната стихия?...

... И влюбеният в Океана

мой Дух, със него дето вие?...

 

И Любовта не е ли Вятър

(най-ураганния възможен!)

когато страстите размята,

и заветът е невъзможен?...

 

Какво е Вятърът?.. Не е ли

божественото в нас Начало?..

... Или пък може би сме взели

и нещо хубаво от Дявола?..

 

Коста Качев

10.01.2014.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??