Вятърът...
Вятърът...
Какво е Вятърът?... Не е ли
когато въздухът се движи
развял над земните предели
и ежедневните ни грижи?...
Не е ли Вятърът, не е ли:
когато зашуми гората,
дъхът прохладен, който вее
с мелодията на листата...
Или пък: яростно затътнал
когато на озон ухае
и в горски дебри недостъпни
със мълниите си играе?...
Не е ли Вятър урагана
размятал с порив див вълните?...
Не е ли моя Дух, останал
над Океана?.. При мечтите...
Не е ли Вятърът в платната
и в лудостта им към Безкрая,
и в оня ритъм на вълната,
със който тя брегът дълбае?...
Нали той водил е моряците
загубили се във Стихията
и им е сочил с тайни знаци
земи далечни да открият!...
Не е ли Вятърът в миража
на фар примамващ във мъглата,
но гибелен за екипажа
разбил се с кораба в скалата?...
Не е ли Вятърът мечтата
ни, оцеляла за летене,
загледани към Необята
и тайнствените му Вселени?...
Животът ни, не е ли Вятър?...
... Ту с нежен бриз, ту с порив бурен
нали ни носи по Земята
и вее като лист отбрулен...
Нали е Вятър урагана
разбунил водната стихия?...
... И влюбеният в Океана
мой Дух, със него дето вие?...
И Любовта не е ли Вятър
(най-ураганния възможен!)
когато страстите размята,
и заветът е невъзможен?...
Какво е Вятърът?.. Не е ли
божественото в нас Начало?..
... Или пък може би сме взели
и нещо хубаво от Дявола?..
Коста Качев
10.01.2014.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
