Вятърът...

Вятърът диво нахлу през прозореца,

строши ми ключалките, звънна в стъклата.

Яде и пи до насита разбойникът,

дълго танцува в огнището,
свири със устни в комина.

Бясно върлува навсякъде дивият,

на куц крак към шкафа се втурна –
тършува из дрехите, къса ми книгите,
на пода листове духна.

Укроти се в пердето немирникът,

целуна ме весело,
търколи се в леглото ми,
а в полунощ безмълвно си тръгна...