idi (Ин Вел)
63 639
19.09.2008 г., 11:25 ч.

Вятърът ми е… 

  Поезия
683 0 6

 

Вятърът ми е сърдит!

Мръщи облаците в сиво-черно,

скрива слънчицето

и не дава да наднича.


Мята клоните без милост,

кърши, оголва ги, съблича

им листата, и разпилява

като златен килим по земята.


Разбърква косите ми без милост,

с леден полъх брули бузите, лицето.

В очите ми нахлува безметежно,

отронва студени бързеи от сълзи.


Силен, буен и не стихващ,

разтърсва крехкото ми тяло,

напомня, че съм негова любима,

и сълзите ми по друг са го ранили.


За него иска да тъгувам,

да спомням и обичам.

Сълзите като бисерна роса,

земята и цветята да поръсят.


     Ревнивец е голям и обичта ми

другиму не дава. Иска само той

да люби тялото ми и душата.

Сърцето ми за него да бие учестено.


Сърди се… много дълго… и до кога…

До следващата пролет… лято…

© Ин Вел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??