8.05.2024 г., 19:17

Вятърът на спомена

450 0 0

Вятърът на спомена

 

 

Бавно всяка болка отминава,

споменът след нея ни боли!

Забравяш я, а пак се появява!

След време тя започва да кърви!

 

Изгубени, мечтите не умират,

в сърцето те живеят, може би!

Където и да сме, ще ни намират,

ще раждат във очите ни сълзи!

 

Един живот е малко и не стига!

Един живот за миг ще отлети!

Една съдба написана във книга

с много болка и безброй мечти!

 

Болката след време ще отмине!

Споменът за нея ще боли!

Вятърът на времето ще мине,

всичко минало ще заличи!

 

 

08.05.2024 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...