Вятърът търсил посоки...
Вятърът търсил посоки в сърцето,
преминал през суша и гъсти мъгли,
днес се спря в гънките на лицето,
и заплака с най-тъжните свои сълзи.
Този вятър, който е дишал жарава,
огнен пламък, в душата пожар,
който събира и без страх разпилява,
в топли шепи е заридал...
Шепне ми тайни за пътища прашни,
за тихите извори, чисти, добри,
гдето извират на реките водите
бели поточета, горски сълзи.
И от небето, от пухкави облаци,
вопъл от тихият залез на вечери,
той е събирал своите копнежи,
някому с обич да ги подари.
Мен е избрал, нали съм си вятърна,
полъх от нежност по мен разпиля.
В свойта прегръдка ме тихо обгърна
вятърът в мен, своята песен запя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
