8 nov 2006, 13:32

Вятърът търсил посоки... 

  Poesía
653 0 12
Вятърът търсил посоки в сърцето,
преминал през суша и гъсти мъгли,
днес се спря в гънките на лицето,
и заплака с най-тъжните свои сълзи.
Този вятър, който е дишал жарава,
огнен пламък, в душата пожар,
който събира и без страх разпилява,
в топли шепи е заридал...
Шепне ми тайни за пътища прашни,
за тихите извори, чисти, добри,
гдето извират на реките водите
бели поточета, горски сълзи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??