Nov 8, 2006, 1:32 PM

Вятърът търсил посоки... 

  Poetry
652 0 12
Вятърът търсил посоки в сърцето,
преминал през суша и гъсти мъгли,
днес се спря в гънките на лицето,
и заплака с най-тъжните свои сълзи.
Този вятър, който е дишал жарава,
огнен пламък, в душата пожар,
който събира и без страх разпилява,
в топли шепи е заридал...
Шепне ми тайни за пътища прашни,
за тихите извори, чисти, добри,
гдето извират на реките водите
бели поточета, горски сълзи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??