8 нояб. 2006 г., 13:32

Вятърът търсил посоки... 

  Поэзия
593 0 12

Вятърът търсил посоки в сърцето,
преминал през суша и гъсти мъгли,
днес се спря в гънките на лицето,
и заплака с най-тъжните свои сълзи.
Този вятър, който е дишал жарава,
огнен пламък, в душата пожар,
който събира и без страх разпилява,
в топли шепи  е заридал...
Шепне ми тайни за пътища прашни,
за тихите извори, чисти, добри,
гдето извират на реките водите
бели поточета, горски сълзи.
И от небето, от пухкави облаци,
вопъл от тихият залез на вечери,
той е събирал своите копнежи,
някому с обич да ги подари.
Мен е избрал, нали съм си вятърна,
полъх от нежност по мен разпиля.
В свойта прегръдка ме тихо обгърна
вятърът в мен, своята  песен запя...

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??