yotovava (Валентина Йотова)
2567 21644
25.10.2019 г., 7:54 ч.

Въглен за раздяла 

  Поезия » Философска
958 8 11

ВЪГЛЕН ЗА РАЗДЯЛА
 

Кория в залеза гори,
Жар-птица кротко ме опърли.

Върху смълчаните гори

да слиза есента ли зърнах?

 

И тъмнооките брези  – 
да свличат белите си кожи, 

а Бог, окъпан във сълзи  –        
да иде чист и разтревожен?

 

Мъглата кротва с вечерта,

димят вечерните комини 

и овъргалян в куп листа,

септември – дрипав, ме отмина,

 

Запазих чашата си с чай,

за да ме топли в тази вечер,

трохи от сухия кравай

за някого, изгубен вече.

 

Две въгленчета – за очи

за снежния човек на двора –

дошъл бездомник, мълчалив,

с надеждата да поговорим.

 

Но ментов дъх ли го стопи,

трохите ли кълва врабецът?

Контур, издраскан с бял пунктир  –

по дланите ми празни свети.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??