Oct 25, 2019, 7:54 AM

Въглен за раздяла 

  Poetry » Phylosophy
957 8 11

ВЪГЛЕН ЗА РАЗДЯЛА
 

Кория в залеза гори,
Жар-птица кротко ме опърли.

Върху смълчаните гори

да слиза есента ли зърнах?

 

И тъмнооките брези  – 
да свличат белите си кожи, 

а Бог, окъпан във сълзи  –        
да иде чист и разтревожен?

 

Мъглата кротва с вечерта,

димят вечерните комини 

и овъргалян в куп листа,

септември  дрипав, ме отмина,

 

Запазих чашата си с чай,

за да ме топли в тази вечер,

трохи от сухия кравай

за някого, изгубен вече.

 

Две въгленчета  за очи

за снежния човек на двора

дошъл бездомник, мълчалив,

с надеждата да поговорим.

 

Но ментов дъх ли го стопи,

трохите ли кълва врабецът?

Контур, издраскан с бял пунктир 

по дланите ми празни свети.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??