3.02.2009 г., 8:48

Въглени по нестинарски

2.7K 1 28

ВЪГЛЕНИ 

ПО  НЕСТИНАРСКИ

... или по нестинарски въглени...

 

Не ми наливай билкова запарка

да отброявам глътките горещи,

а запали онази звездна арка

с еквивалент на милиарди свещи.

 

На любиче вдъхни ми аромата

с две устни, от дихание по-леки.

С омайниче и с перуников накит

отбележи две огнени пътеки.

 

Влез много тихо, като нестинарка.

В омаята на знойната ни среща -

две струни, чаши, кафеварка

и нито грам излишни земни вещи!

 

Едно "Камино" и една камина

ще пораздухат въглените стари

и като ехо от живот отминал

в душите ни ще звъннат "Две китари".

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех,опиваш ...неустоимо...
    Четох,препрочитах...
  • Много е красиво!
  • Браво,батко...Невероятен си,накара ме да го прочета шест пъти..
  • помилва душата и очите ми...
  • Ето така трябва да се пише от любов за любов.Нестинар или нестинарка от всеки не става.Огънят не търпи колебливи души и скрити мисли.Стъпваш по жарта с икона на Богородица в две опнати към небето ръце.Облечен в дълга бяла риза.Отстрани свирят гайда и тъпан...Ех,как ме накара да се размечтая.И тази звездна арка...Ники,възхити ме! Жив да си!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...