Feb 3, 2009, 8:48 AM

Въглени по нестинарски

  Poetry » Love
2.7K 1 28

ВЪГЛЕНИ 

ПО  НЕСТИНАРСКИ

... или по нестинарски въглени...

 

Не ми наливай билкова запарка

да отброявам глътките горещи,

а запали онази звездна арка

с еквивалент на милиарди свещи.

 

На любиче вдъхни ми аромата

с две устни, от дихание по-леки.

С омайниче и с перуников накит

отбележи две огнени пътеки.

 

Влез много тихо, като нестинарка.

В омаята на знойната ни среща -

две струни, чаши, кафеварка

и нито грам излишни земни вещи!

 

Едно "Камино" и една камина

ще пораздухат въглените стари

и като ехо от живот отминал

в душите ни ще звъннат "Две китари".

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех,опиваш ...неустоимо...
    Четох,препрочитах...
  • Много е красиво!
  • Браво,батко...Невероятен си,накара ме да го прочета шест пъти..
  • помилва душата и очите ми...
  • Ето така трябва да се пише от любов за любов.Нестинар или нестинарка от всеки не става.Огънят не търпи колебливи души и скрити мисли.Стъпваш по жарта с икона на Богородица в две опнати към небето ръце.Облечен в дълга бяла риза.Отстрани свирят гайда и тъпан...Ех,как ме накара да се размечтая.И тази звездна арка...Ники,възхити ме! Жив да си!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...