goblenka (Маргарита Ангелова)
438 8737
16.12.2017 г., 18:29 ч.

Въжета 

  Поезия
568 4 17

Години наред заплитах гняв и болка във здрави въжета.

От тях направих мост, като дъга.

Прехвърлен над световната несрета,

да ме пази от света.

От високото виждах звездите,

но ме теглеше бездна-живот.

Здраво си стисках очите.

Вятър ми пиеше сълзите.

Чувах писцъците от кладите,

отчаянието на младите,

кикотът на дяволи проклети...

А над тях, надеждите в небето светят.

Не издържах и долу се спуснах. 

Пропадах устремно, не летях!

Помолих за помощ паднали ангели

И те откликнаха завчас.

Заплетоха заедно с мене здрави въжета

от болка, надежда и гняв.

Политнаха после към млада планета

и свързаха въжетата там.

Трябваше всеки към нея да лази!

От бездната да се пази!

Че нейната сила влече.

Но вярвам, надеждата ще ги опази!

Ще влива сили в слабите ръце.

Въжетата им ще ги водят към целта.

Трябва просто да издържат!

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Много болка и отчаяние има край нас. Не се издържа. Затова написах това. А с ваша помощ се надявам да изплетем спасително въже за една жена. На нея посветих БГ гурбетчийка. Ако някой е любопитен, молбата и ситуацията са там. А, ако някой иска да "плете с мен" спасително въже, да ми пише. Обичам ви! Всичките!

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??