- Приятелство – това е сладък дълг -
дочух веднъж от хора непознати....
И се замислих – аз пък като вълк
се скитам сам-самотен по земята...?
Приятелите вече се стопиха
като мъгла след утринния дъжд...
Дори и враговете ми се скриха...
И ето – сам останах изведнъж...
Без дълг към никой, никой бивш приятел,
аз във небето търся днес покой...
Но щом изгрее горе там луната,
посрещам я със моя вълчи вой... ...