26.01.2012 г., 19:33 ч.
Вълча самота...
- Приятелство – това е сладък дълг -
дочух веднъж от хора непознати....
И се замислих – аз пък като вълк
се скитам сам-самотен по земята...?
Приятелите вече се стопиха
като мъгла след утринния дъжд...
Дори и враговете ми се скриха...
И ето – сам останах изведнъж...
Без дълг към никой, никой бивш приятел,
аз във небето търся днес покой...
Но щом изгрее горе там луната,
посрещам я със моя вълчи вой...
26.01.2012
© Георги Ванчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Здравей!
-
Ники, самотата ми е непозната - отдавна не се отъждествявам напълно с лирическия герой, който се появява в стиховете ми - гледам го отстрани и...мога само да му съчувствам в дадения случай!!!
-
Самотността ти трогва, но не ти я желаяПоздрави
-
много ме впечатли...
хубав стих, истинен...и хваща за
гърлото..Георги, сърдечен поздрав за теб. -
Хубав стих!Без излишни акценти и подправки.Внушава чувството без условности.Поздрав!
-
Когато чета такива реални изповеди, си мисля за мен саматадали не сьм и аз като теб!Благодаря ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
хубаво е