Вълча самота...

Поезия » Философска

866 0 7

- Приятелство – това е сладък дълг -

дочух веднъж от хора непознати....

И се замислих – аз пък като вълк

се скитам сам-самотен по земята...?

Приятелите вече се стопиха

като мъгла след утринния дъжд...

Дори и враговете ми се скриха...

И ето – сам останах изведнъж...

Без дълг към никой, никой бивш приятел,

аз във небето търся днес покой...

Но щом изгрее горе там луната,

посрещам я със моя вълчи вой...

26.01.2012

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ananel (Нелиса)

по вълчи звучи, стегнато и самотно
хубаво е

2012-03-14T23:18:47+02:00
sani-ti (Таня Иванова)

Здравей!

2012-01-30T14:59:19+02:00
finaltouch (Георги Ванчев)

Ники, самотата ми е непозната - отдавна не се отъждествявам напълно с лирическия герой, който се появява в стиховете ми - гледам го отстрани и...мога само да му съчувствам в дадения случай!!!

2012-01-30T13:30:43+02:00
velikataniki (Николина Милева)

Самотността ти трогва, но не ти я желаяПоздрави

2012-01-28T11:50:15+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много ме впечатли...
хубав стих, истинен...и хваща за
гърлото..Георги, сърдечен поздрав за теб.

2012-01-27T15:40:30+02:00