finaltouch (Георги Ванчев)
296 425
26 янв. 2012 г., 19:33

Вълча самота... 

  Поэзия » Философская
650 0 7

 

 

- Приятелство – това е сладък дълг -

дочух веднъж от хора непознати....

И се замислих – аз пък като вълк

се скитам сам-самотен по земята...?

 

Приятелите вече се стопиха

като мъгла след утринния дъжд...

Дори и враговете ми се скриха...

И ето – сам останах изведнъж...

 

Без дълг към никой, никой бивш приятел,

аз във небето търся днес покой...

Но щом изгрее горе там луната,

посрещам я със моя вълчи вой...

 

26.01.2012

© Георги Ванчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • по вълчи звучи, стегнато и самотно
    хубаво е
  • Здравей!
  • Ники, самотата ми е непозната - отдавна не се отъждествявам напълно с лирическия герой, който се появява в стиховете ми - гледам го отстрани и...мога само да му съчувствам в дадения случай!!!
  • Самотността ти трогва, но не ти я желаяПоздрави
  • много ме впечатли...
    хубав стих, истинен...и хваща за
    гърлото..Георги, сърдечен поздрав за теб.
  • Хубав стих!Без излишни акценти и подправки.Внушава чувството без условности.Поздрав!
  • Когато чета такива реални изповеди, си мисля за мен саматадали не сьм и аз като теб!Благодаря ти!
Предложения
: ??:??