26 ene 2012, 19:33

Вълча самота...

869 0 7

 

 

- Приятелство – това е сладък дълг -

дочух веднъж от хора непознати....

И се замислих – аз пък като вълк

се скитам сам-самотен по земята...?

 

Приятелите вече се стопиха

като мъгла след утринния дъжд...

Дори и враговете ми се скриха...

И ето – сам останах изведнъж...

 

Без дълг към никой, никой бивш приятел,

аз във небето търся днес покой...

Но щом изгрее горе там луната,

посрещам я със моя вълчи вой...

 

26.01.2012

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • по вълчи звучи, стегнато и самотно
    хубаво е
  • Здравей!
  • Ники, самотата ми е непозната - отдавна не се отъждествявам напълно с лирическия герой, който се появява в стиховете ми - гледам го отстрани и...мога само да му съчувствам в дадения случай!!!
  • Самотността ти трогва, но не ти я желаяПоздрави
  • много ме впечатли...
    хубав стих, истинен...и хваща за
    гърлото..Георги, сърдечен поздрав за теб.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...