4.02.2020 г., 9:33

Вълчи неволи...

848 1 1

Аз съм толкова тъжна история, 

че ми е адски мъчно за мене си. 

Вечно бродя в душите на хората, 

като вълкът за Лунна прелест... 

И са ме замеряли с тежки камъни, 

и в капани съм падал, подли. 

Колко куршуми със зъби извадих 

и стрели десетки, отровни... 

Тъй боли, че понякога плача 

и признавам по мъжки, че страдам. 

За вълчица без нея, дето по здрач, 

все самотен и гладен оставам... 

Сега ми е страшно пак да се губя. 

Не за друго. Без любов се обричам. 

Единак по неволя, но ела! Ще се влюбя. 

Във живота, вълкът до смъртта си обича... 

 

Стихопат. 

Danny Diester

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...