4.12.2008 г., 14:48 ч.

Вълчи времена 

  Поезия » Философска
849 0 18
Преболяхa тежките ми спомени,
разделих се с тъжни силуети,
но треперя, лист отронен,
с чувствата назаем взети.
За предателите нямам име,
гордостта ми е утеха,
тук ела, любима, и стопли ме,
не прикривам голотата с дрехи.
Сам съм, сам ще бъда,
в глутницата място не намирам,
сам поисках, сам отсъдих
и в дома не се прибирам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??