Вълчи времена
Преболяхa тежките ми спомени,
разделих се с тъжни силуети,
но треперя, лист отронен,
с чувствата назаем взети.
За предателите нямам име,
гордостта ми е утеха,
тук ела, любима, и стопли ме,
не прикривам голотата с дрехи.
Сам съм, сам ще бъда,
в глутницата място не намирам,
сам поисках, сам отсъдих
и в дома не се прибирам.
Хищно дебнат ме капани,
блянове ненужни ме превзеха,
оцелях, но дълги разстояния
скитането ми без цел приеха.
Единак съм, сам се скитам,
и вълчица гневна е душата,
път ме чака, поразпитах
за посоките към началата.
И пребродих времената вълчи,
себе си сред тях намерих,
пътят се оказа дълъг
любовта с живота да измеря.
© Димитър Станчев All rights reserved.
