perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
Dec 4, 2008, 2:48 PM

Вълчи времена 

  Poetry » Phylosophy
739 0 18

Преболяхa тежките ми спомени,

разделих се с тъжни силуети,

но треперя, лист отронен,

с чувствата назаем взети.

 

За предателите нямам име,

гордостта ми е утеха,

тук ела, любима, и стопли ме,

не прикривам голотата с дрехи.

 

Сам съм, сам ще бъда,

в глутницата място не намирам,

сам поисках, сам отсъдих

и в дома не се прибирам.

 

Хищно дебнат ме капани,

блянове ненужни ме превзеха,

оцелях, но дълги разстояния

скитането ми без цел приеха.

 

Единак съм, сам се скитам,

и вълчица гневна е душата,

път ме чака, поразпитах

за посоките към началата.

 

И пребродих времената вълчи,

себе си сред тях намерих,

пътят се оказа дълъг

любовта с живота да измеря.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??