Вълчицата нададе силен вой,
запрати го нагоре към луната,
но пусто беше в мрачния усой,
самотна ѝ отвърна тишината.
Изправена над стръмните скалѝ,
глава извила да допре звездите,
разказваше от обич как боли
и капеха по камъка сълзите.
Залюби я магьосник подъл, зъл,
опита се насила да я вземе,
но да я има той не бе могъл,
прокле я пътя вълчи да поеме. ...