diesto (Данаил Антонов)
979 525
2.02.2021 г., 23:32 ч.

Вълците умират сами... 

  Поезия » Любовна
271 3 3

Вълкът е смъртоносно наранен. 

Луната не пожали любовта му. 

Не ще дочака утрешния ден. 

(На късни обичи и кучета не вярват.) 

Тя всяка нощ му светеше по пътя 

и той я следваше от здрача до зорѝ. 

А плячката за гладната му плът 

не скриваха най-гъстите горѝ. 

Но ето, че Луната е лъжлива. 

Понякога се крие със проблясък 

зад жълтите му точки на мастилото 

напълнило небето със прекрасност. 

Вълкът, уви превърна се във жертва - 

блуждаеща за нежност дива твар. 

Понечил със очи да я погледне, 

пронизаха гърба му със кинжал. 

Каква любов е тази, щом се крие? 

Мен болката превърна в единак. 

Не мъка, а от гняв вълкът е виел, 

тъй както аз, че Теб не изживях... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ❤️
  • Дани, прекрасно е въпреки трагичната нотка. Трудно се коментира под такъв стих. Не защото не е добър. Стихът е отличен, но чувството е подтискащо... не можеш да останеш безразличен към болката на героя...и просто думите са слаби, за да се изкаже съпричастие със страдането на героя. Разбирам, съпреживявам, аплодирам!
  • Прекрасно, хиляди пъти!
Предложения
: ??:??