29.08.2011 г., 1:03

Вълкът

1.3K 0 10

Над скалите , там далече

се подава луната вече

нощен мрак се спуска

над душата и сърцето леден

сам стоя в мрака,

който гледа да причака

и да сграбчи нещо топло

разранено...

като моето сърце

 

роден съм да съм сам

сякаш съм муза, в която  се влюбват

муза , която лесно разлюбват

сякаш , аз съм от камък...

сякаш, мене ме няма...

 

И навлиза в мойте вени,

и пулсира в тях,се пени

и напира той нагоре

към сърцето

О...

към моето сърце

и усещам болката

и усещам , чувствам тази власт

Слушай , ти си мой

ми казва той.

 

Роден съм да съм сам!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Констант Булгара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хм... аз предлагам, Ина, да напишеш един стих на английски... примерно и ако постигнеш перфектност, можеш по изключение и то еднократно да си позволиш критика по недостоен начин. Мисля, обаче, че ако се справиш, няма да ти се иска да се възползваш от това.
    Критиката е едно... да не говорим, че това не е сайт за професионалисти и критици, и всеки според възможностите си споделя откровения... но дори и да не беше, има значение с какво чувство се прави и с какви средства.
    Липсва цивилизованост... за съжаление...
  • Звездите са звезди , защото са високо...............
  • Краси прав си за съжаление...в сайта се регистрирах 2007 -а , публикувах някои неща...не претендирам за шедьоври...но все пак са си моите емоции, моите чувства , мояат живот..както и твоите произведения са за тебе и така с всеки "автор"....та мисълта ми е , че някак си обстановката в сайта бе по различна..по - приятелска атмосфера...
    но явно напрегнатото ежедневие , не лекият живот ,заобикалящата ни враждебност са посялии метастазите си и тука....
    жалко..много жалко
  • Благодаря ти Петя
    Благодарности и на Поета...
  • Написаното определено не е никак добро! Но подобни коментари, които са така явно враждебни, не мога да разбера! Зрели хора сме!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...