29.08.2011 г., 1:03

Вълкът

1.3K 0 10

Над скалите , там далече

се подава луната вече

нощен мрак се спуска

над душата и сърцето леден

сам стоя в мрака,

който гледа да причака

и да сграбчи нещо топло

разранено...

като моето сърце

 

роден съм да съм сам

сякаш съм муза, в която  се влюбват

муза , която лесно разлюбват

сякаш , аз съм от камък...

сякаш, мене ме няма...

 

И навлиза в мойте вени,

и пулсира в тях,се пени

и напира той нагоре

към сърцето

О...

към моето сърце

и усещам болката

и усещам , чувствам тази власт

Слушай , ти си мой

ми казва той.

 

Роден съм да съм сам!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Констант Булгара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хм... аз предлагам, Ина, да напишеш един стих на английски... примерно и ако постигнеш перфектност, можеш по изключение и то еднократно да си позволиш критика по недостоен начин. Мисля, обаче, че ако се справиш, няма да ти се иска да се възползваш от това.
    Критиката е едно... да не говорим, че това не е сайт за професионалисти и критици, и всеки според възможностите си споделя откровения... но дори и да не беше, има значение с какво чувство се прави и с какви средства.
    Липсва цивилизованост... за съжаление...
  • Звездите са звезди , защото са високо...............
  • Краси прав си за съжаление...в сайта се регистрирах 2007 -а , публикувах някои неща...не претендирам за шедьоври...но все пак са си моите емоции, моите чувства , мояат живот..както и твоите произведения са за тебе и така с всеки "автор"....та мисълта ми е , че някак си обстановката в сайта бе по различна..по - приятелска атмосфера...
    но явно напрегнатото ежедневие , не лекият живот ,заобикалящата ни враждебност са посялии метастазите си и тука....
    жалко..много жалко
  • Благодаря ти Петя
    Благодарности и на Поета...
  • Написаното определено не е никак добро! Но подобни коментари, които са така явно враждебни, не мога да разбера! Зрели хора сме!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...