Aug 29, 2011, 1:03 AM

Вълкът

  Poetry
1.3K 0 10

Над скалите , там далече

се подава луната вече

нощен мрак се спуска

над душата и сърцето леден

сам стоя в мрака,

който гледа да причака

и да сграбчи нещо топло

разранено...

като моето сърце

 

роден съм да съм сам

сякаш съм муза, в която  се влюбват

муза , която лесно разлюбват

сякаш , аз съм от камък...

сякаш, мене ме няма...

 

И навлиза в мойте вени,

и пулсира в тях,се пени

и напира той нагоре

към сърцето

О...

към моето сърце

и усещам болката

и усещам , чувствам тази власт

Слушай , ти си мой

ми казва той.

 

Роден съм да съм сам!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Констант Булгара All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хм... аз предлагам, Ина, да напишеш един стих на английски... примерно и ако постигнеш перфектност, можеш по изключение и то еднократно да си позволиш критика по недостоен начин. Мисля, обаче, че ако се справиш, няма да ти се иска да се възползваш от това.
    Критиката е едно... да не говорим, че това не е сайт за професионалисти и критици, и всеки според възможностите си споделя откровения... но дори и да не беше, има значение с какво чувство се прави и с какви средства.
    Липсва цивилизованост... за съжаление...
  • Звездите са звезди , защото са високо...............
  • Краси прав си за съжаление...в сайта се регистрирах 2007 -а , публикувах някои неща...не претендирам за шедьоври...но все пак са си моите емоции, моите чувства , мояат живот..както и твоите произведения са за тебе и така с всеки "автор"....та мисълта ми е , че някак си обстановката в сайта бе по различна..по - приятелска атмосфера...
    но явно напрегнатото ежедневие , не лекият живот ,заобикалящата ни враждебност са посялии метастазите си и тука....
    жалко..много жалко
  • Благодаря ти Петя
    Благодарности и на Поета...
  • Написаното определено не е никак добро! Но подобни коментари, които са така явно враждебни, не мога да разбера! Зрели хора сме!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...