Пристига зимата със ледената злоба,

остана лятото далеч, далеч назад,

дори дълбоко в земната утроба,

проникнал е мъртвешки хлад.

Приижда вятърът в прозореца отворен,

със злобно виещ,  леден глас,

поскърцва клон - от студ поробен,

вихрушки се завъртат в луд екстаз.

Удари по прозореца дъждовна капка,

отекна вой на вълк във леса сив,

от храстите отхвръкна дива патка,

а вие вятърът и от вълка по-див.

Настъпва зимата със ледена прегръдка

и  всичко пусто  е - почти във мрак,

и капят пак една след друга капки,

но бързо те превръщат се във сняг...

Танцуват те във танца леден,

под песента - на вятъра рева,

а зъзне вън врабецът беден,

навън - сред сивотата на снега.

И  както летните безкрайни урагани,

издига се снегът, във леден прах,

в студени и безбрежни океани,

прегъват се дърветата - без листи пак...

И  само борчето единствено - зелено,

самотно вие се над горската поляна,

Но то, сред вятъра, а и заледено,

Рухна... и отново пак не стана.

Зави отново вълкът из гората.

Снегът затрупва сивият прозорец,

изтръгна се нов вопъл от сърната

и пръв борец - еленът пак избяга...

Показа единакът дългата муцуна,

подуши бързо,

след това - изскочи

и силно за врата сърничката „целуна"

- а после бързо върху нея скочи.

А вятърът скимти, дори вълкът не жали,

прозорецът затрупан е наполовина,

отхвръкна и врабецът, и той храна желаещ,

така посрещна новата година...

И вятърът бучи, земята стене,

дърветата огъват се до половина,

но както и нощта си отминава денем,

така и пролет идва с новата година.

А докато все още зима трае,

така вълкът, дървото и врабецът...

Докато и тях не ги омае

пролетната песен на дъждеца!