Вълкът, дървото и врабецът
Пристига зимата със ледената злоба,
остана лятото далеч, далеч назад,
дори дълбоко в земната утроба,
проникнал е мъртвешки хлад.
Приижда вятърът в прозореца отворен,
със злобно виещ, леден глас,
поскърцва клон - от студ поробен,
вихрушки се завъртат в луд екстаз.
Удари по прозореца дъждовна капка,
отекна вой на вълк във леса сив,
от храстите отхвръкна дива патка,
а вие вятърът и от вълка по-див.
Настъпва зимата със ледена прегръдка
и всичко пусто е - почти във мрак,
и капят пак една след друга капки,
но бързо те превръщат се във сняг...
Танцуват те във танца леден,
под песента - на вятъра рева,
а зъзне вън врабецът беден,
навън - сред сивотата на снега.
И както летните безкрайни урагани,
издига се снегът, във леден прах,
в студени и безбрежни океани,
прегъват се дърветата - без листи пак...
И само борчето единствено - зелено,
самотно вие се над горската поляна,
Но то, сред вятъра, а и заледено,
Рухна... и отново пак не стана.
Зави отново вълкът из гората.
Снегът затрупва сивият прозорец,
изтръгна се нов вопъл от сърната
и пръв борец - еленът пак избяга...
Показа единакът дългата муцуна,
подуши бързо,
след това - изскочи
и силно за врата сърничката „целуна"
- а после бързо върху нея скочи.
А вятърът скимти, дори вълкът не жали,
прозорецът затрупан е наполовина,
отхвръкна и врабецът, и той храна желаещ,
така посрещна новата година...
И вятърът бучи, земята стене,
дърветата огъват се до половина,
но както и нощта си отминава денем,
така и пролет идва с новата година.
А докато все още зима трае,
така вълкът, дървото и врабецът...
Докато и тях не ги омае
пролетната песен на дъждеца!
© Борислав Ангелов All rights reserved.
