Вълнение
Един твой поглед
е достатъчен
да загубя почвата под краката си.
Една усмивка -
да забравя
името си!
Една дума -
да ти се покоря цялата.
Нанякъде лети стаята,
когато докосваш
бедрата ми,
когато целуваш жадно
моята гръд...
Тогава изчезва светът.
И само ти,
само аз,
само ние сме от значение!
Тази страст ни изпива дъха!
Вълнение...
Аз мълча.
Ти също мълчиш
(нажежени от страсти до алено).
Не затварям очи,
а те гледам
жадно,
лудо
и влюбено,
как с две препълнени очи
ме любиш
толкова пламенно!
е достатъчен
да загубя почвата под краката си.
Една усмивка -
да забравя
името си!
Една дума -
да ти се покоря цялата.
Нанякъде лети стаята,
когато докосваш
бедрата ми,
когато целуваш жадно
моята гръд...
Тогава изчезва светът.
И само ти,
само аз,
само ние сме от значение!
Тази страст ни изпива дъха!
Вълнение...
Аз мълча.
Ти също мълчиш
(нажежени от страсти до алено).
Не затварям очи,
а те гледам
жадно,
лудо
и влюбено,
как с две препълнени очи
ме любиш
толкова пламенно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
