Вълшебна си. Но нямаш още име.
Видение от моя тъмен свят,
което чаках толкова години.
Да блесне из душевния ми мрак.
Красива си. Ти повече от други,
които ме погубваха без глас.
Жестока беше моята заблуда,
защото ме целуваха без страст.
Но искам теб. Не мога днес да скрия,
че просто съм се влюбил като луд.
И нямаш нищо общо сред ония,
които ме убиваха от студ.
© Васил Борисов Всички права запазени