Вълшебна си. Но нямаш още име.
Видение от моя тъмен свят,
което чаках толкова години.
Да блесне из душевния ми мрак.
Красива си. Ти повече от други,
които ме погубваха без глас.
Жестока беше моята заблуда,
защото ме целуваха без страст.
Но искам теб. Не мога днес да скрия,
че просто съм се влюбил като луд.
И нямаш нищо общо сред ония,
които ме убиваха от студ.
© Васил Борисов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
