Знаете ли, слънчеви деца,
приказката за вълшебната гора?
Не, не знаете ли? Лошооо!!!
Там веднъж попадна Гошо!
Кой е Гошо!? Питаш ти,
сядай, слушай и мълчи.
А какво видял е там?
Ще разкажа по-натам.
Гошо беше свит и плах,
и го черпеха с пердах,
ту децата от квартала,
ту сестра му... цяла хала.
Уж си миеше ръцете,
пазеше си коленете,
нокти режеше редовно,
и ядеше здравословно,
беше скромен и вежлив,
на моменти срамежлив,
и живееше смирен...
Ноооо, в един дъждовен ден
скучен, сив, обикновен,
грейна шарена дъга,
със неземна светлина,
птиците във хор запяха,
а цветята разцъфтяха,
изведнъж във този час,
появи се старец беловлас,
хвана Гошо за ръката,
и отвори небесата,
а след няколко секунди,
неочаквани и чудни,
Гошо сам се озова,
във вълшебната гора!
А какво ли там видя!?
Ще разкажа аз сега.
Той видя комична гледка,
паяк как плетеше плетка,
не на две, на пет игли,
бръмбар прежда му държи,
а една муха нахална,
мързелива и банална,
над главите им кръжеше,
и в ушите им жужеше,
как чорапи се плетат,
бодове се как редят.
Паячето си мълчеше,
сръчно бодове плетеше.
Изведнъж изникна шал,
цветен, топъл, пощурял,
полетя със бална стъпка,
полета му беше тръпка,
и на Гошко на врата,
сгуши сеее... и май заспа?
По-натам видя пчеличка,
работлива ученичка,
как събираше прашец,
за да прави благ медец,
а една оса летеше,
по пчеличката крещеше,
че изобщо не разбира,
как прашец се консервира.
А пчеличката хвърката,
си извади от торбата,
от липа една шушулка,
лъскава, като гъдулка,
напоена с дъхав мед,
и за Гошко сладолед,
Гоши хапна го завчас,
за да бъде първи в клас.
После смело се озърна,
и на ляво се обърна,
на една трескà видя,
мравка с рокля на цветя,
тя вареше билков чай,
на един щурец, лентяй,
който много го мързеше,
и доволно си лежеше,
и чакайки да стане чая,
тананикаше куплет за рая. 
Щом напитката получи,
замърмори и заключи,
че гореща е и парѝ,
няма захар и сухари.
Мравката погледна лошо,
но щуреца, а не Гошо,
на момчето се усмихна,
и неволно в шепи кихна,
и смутена, но доволна,
даде на момчето стомна,
пълна с ароматен сок,
за да стане по-висок.
Гошко, както си стоеше,
и калинките броеше,
изведнъж изникна фея,
нежна, бяла орхидея,
каза, че се казва Дея,
най-обичала да пее.
После с топъл глас запя,
чудна песен за деца!
- Аз съм твоето сърце,
извор съм във теб дете,
тази песничка изслушай,
и поуките послушай.
Днес живей и днес бъди,
живота сцена е, задъхан от игри,
играй красиво, ти си режисьор,
и зрител, и актьор, и каскадьор,
от здравето трагедия не прави,
похапвай мъничко и много се учи,
смеха викни, в мечтите си нощувай,
с катерене на върхове спортувай,
когато плаче ти се, много поплачи,
тъгува ли ти се, тъгата приюти,
вината и страха недей приема,
гнева, недей на плещите го взема,
безброй усмивки с радост ги храни,
и блясъка в очите съхрани.
Притихна, Дея, мъничката фея,
помаха със крилца и отлетя,
и появи се някаква алея,
осеяна със цветни стъкълца.
А кротичкия, малък, сънен Гошо,
събуди се в леглото... няма лошо,
в съня разбра, живота е щастлив,
а Бог в сърцето му е жив и милостив,
откри му се света на мъдростта,
и грейна от сърцето Светлина
А сега от мен, до скоро,
отивам да играя... Зоро!