14.04.2016 г., 17:52

Вълшебни врати

689 0 2

 

ВЪЛШЕБНИ ВРАТИ

       

            На Димитър Никифоров

 

Аз имам любими поети...
Без титли, без награди дори.
Но поети, на които сърцето
е стегнато във венец от бодли!

 

Поети, на които луната
им отива, като тъжния звън
на чаша... Като умиращо лято...
Като забит във ходилото трън.

 

Такива поети обичам!
Когато чета, да боли.
Да капят от кървави спомени
техните чисти сълзи.

 

Аз имам любими поети...
Без титли, без награди дори.
Но такива, които пред мене,
отварят вълшебни врати.

 

Емил Стоянов
13.04.2016г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...