Rosen-Rosen (Росен Гъдев)
89 300
20.08.2012 г., 11:29 ч.

Вълшебница 

  Поезия » Любовна
702 0 5

 

Вълшебница


Невъзможното става възможно,
ако с пръсти докоснеш го ти,
и смирено, искрящо, тревожно
ми дариш от онези мечти,

със които догоре е пълна
твойта слънчева, чиста душа,
дето в песен вълшебна превърна
най-щастливия миг на света.

Тази песен за тебе, в прослава,
е запята от ангелски хор
и сега надалеч отзвучава – 
в необятно безкраен простор,

преизпълнен с надежда и вяра
за щастливия утрешен ден, 
който с тиха любов ще ни сгрява
и ще милва ту тебе – ту мен.

Остани си вълшебница бяла
с тези нежни, любими черти –
на съблазни безброй устояла,
опростила хиляда вини.

В недостъпни за мен разстояния
продължи да летиш, да блестиш,

завлдяна от нови желания...

Щом заспя, знам – над мене ще бдиш...

Добротата си – в мен си изляла,
без да жалиш за своя живот
и пътечка тъй стръмна избрала,
вместо пътя – красив и широк – 

път, по който и надписи има,
а един обещава ти рай –
вечно лято и никаква зима...
Мила моя, лети и мечтай...

Невидяното става желано,
ако в него дъхът ти е скрит,

затова съм забързан припряно –  
вдъхновен, окрилен, упорит.

Допусни ме смирено да вляза
в този храм, сътворен със любов
от вълшебница – тиха и бяла –  
от жената на моя живот!

 

 

© Росен Гъдев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??