Вълшебница
Вълшебница
Невъзможното става възможно,
ако с пръсти докоснеш го ти,
и смирено, искрящо, тревожно
ми дариш от онези мечти,
със които догоре е пълна
твойта слънчева, чиста душа,
дето в песен вълшебна превърна
най-щастливия миг на света.
Тази песен за тебе, в прослава,
е запята от ангелски хор
и сега надалеч отзвучава –
в необятно безкраен простор,
преизпълнен с надежда и вяра
за щастливия утрешен ден,
който с тиха любов ще ни сгрява
и ще милва ту тебе – ту мен.
Остани си вълшебница бяла
с тези нежни, любими черти –
на съблазни безброй устояла,
опростила хиляда вини.
В недостъпни за мен разстояния
продължи да летиш, да блестиш,
завлдяна от нови желания...
Щом заспя, знам – над мене ще бдиш...
Добротата си – в мен си изляла,
без да жалиш за своя живот
и пътечка тъй стръмна избрала,
вместо пътя – красив и широк –
път, по който и надписи има,
а един обещава ти рай –
вечно лято и никаква зима...
Мила моя, лети и мечтай...
Невидяното става желано,
ако в него дъхът ти е скрит,
затова съм забързан припряно –
вдъхновен, окрилен, упорит.
Допусни ме смирено да вляза
в този храм, сътворен със любов
от вълшебница – тиха и бяла –
от жената на моя живот!
© Росен Гъдев All rights reserved.
