14.02.2008 г., 22:00

Вълшебство

737 0 11
 

Ако можех да проникна във всяка човешка мисъл

Да видя всяка тревога и болка

Всеки лъч на щастие и любов

Да тъгувам  заедно с тях за големите неуспехи

Да съм до тях при всяка мъничка радост

 

Ако можех да докосна всяко сърце

Да се свия до него притихнала

И макар за мъничко да усещам всяко туптене

Всеки забързан ритъм

Всеки ритъм на спокойствието

 

Ако можех да накарам хората да се усмихват по-често

Да умеят да откриват дори в най-лошото нещичко хубаво

Ако можех да ги накарам поне за мъничко да се почувстват добре след тежък ден

Ако можех да им покажа лъч светлина когато пред тях е само мракът

Ако можех да им пратя надежда когато се чувстват най-безпомощни

 

Тогава бих сбъднала мечтата си

Да бъда онова вълшебство което е винаги някъде там...

 

                                                                       

                                                                                           Мая

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ем Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • наистина успяваш да докосваш с тези красиви думи и това наистина е валшебство поздрави!!!
  • Много благодаря на всички!Много сте милички Без вашата подкрепа нямаше да се получи нищо толкова хубаво.Благодаря ви много
  • Дано!Дано!Дано!С такъв стих...вълшебството ти е неизбежно
  • Силно и истинско!!!Поздрав!
  • Красива е мечтата ти Маичка!Вълшебството е в сърцето ти,готово да отнеме болка и да дари любов.Докосващо откровение!
    Прекрасни сте и двете,мили момичета!
    Прегръщам ви,с обич!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...