Feb 14, 2008, 10:00 PM

Вълшебство

  Poetry
739 0 11
 

Ако можех да проникна във всяка човешка мисъл

Да видя всяка тревога и болка

Всеки лъч на щастие и любов

Да тъгувам  заедно с тях за големите неуспехи

Да съм до тях при всяка мъничка радост

 

Ако можех да докосна всяко сърце

Да се свия до него притихнала

И макар за мъничко да усещам всяко туптене

Всеки забързан ритъм

Всеки ритъм на спокойствието

 

Ако можех да накарам хората да се усмихват по-често

Да умеят да откриват дори в най-лошото нещичко хубаво

Ако можех да ги накарам поне за мъничко да се почувстват добре след тежък ден

Ако можех да им покажа лъч светлина когато пред тях е само мракът

Ако можех да им пратя надежда когато се чувстват най-безпомощни

 

Тогава бих сбъднала мечтата си

Да бъда онова вълшебство което е винаги някъде там...

 

                                                                       

                                                                                           Мая

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ем All rights reserved.

Comments

Comments

  • наистина успяваш да докосваш с тези красиви думи и това наистина е валшебство поздрави!!!
  • Много благодаря на всички!Много сте милички Без вашата подкрепа нямаше да се получи нищо толкова хубаво.Благодаря ви много
  • Дано!Дано!Дано!С такъв стих...вълшебството ти е неизбежно
  • Силно и истинско!!!Поздрав!
  • Красива е мечтата ти Маичка!Вълшебството е в сърцето ти,готово да отнеме болка и да дари любов.Докосващо откровение!
    Прекрасни сте и двете,мили момичета!
    Прегръщам ви,с обич!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...