14 февр. 2008 г., 22:00

Вълшебство

742 0 11
 

Ако можех да проникна във всяка човешка мисъл

Да видя всяка тревога и болка

Всеки лъч на щастие и любов

Да тъгувам  заедно с тях за големите неуспехи

Да съм до тях при всяка мъничка радост

 

Ако можех да докосна всяко сърце

Да се свия до него притихнала

И макар за мъничко да усещам всяко туптене

Всеки забързан ритъм

Всеки ритъм на спокойствието

 

Ако можех да накарам хората да се усмихват по-често

Да умеят да откриват дори в най-лошото нещичко хубаво

Ако можех да ги накарам поне за мъничко да се почувстват добре след тежък ден

Ако можех да им покажа лъч светлина когато пред тях е само мракът

Ако можех да им пратя надежда когато се чувстват най-безпомощни

 

Тогава бих сбъднала мечтата си

Да бъда онова вълшебство което е винаги някъде там...

 

                                                                       

                                                                                           Мая

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ем Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • наистина успяваш да докосваш с тези красиви думи и това наистина е валшебство поздрави!!!
  • Много благодаря на всички!Много сте милички Без вашата подкрепа нямаше да се получи нищо толкова хубаво.Благодаря ви много
  • Дано!Дано!Дано!С такъв стих...вълшебството ти е неизбежно
  • Силно и истинско!!!Поздрав!
  • Красива е мечтата ти Маичка!Вълшебството е в сърцето ти,готово да отнеме болка и да дари любов.Докосващо откровение!
    Прекрасни сте и двете,мили момичета!
    Прегръщам ви,с обич!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...