9.04.2017 г., 18:44

Въмездие

770 2 9

 

Искахте ме паднал
ето ме...
искахте ме смирен, отчаян..
ето ме...
искахте ме беден 
и безпомощен...
ето ме... 
искахте душата ми...
подарявам я...
искахте цървулите на босият
от сърце ви ги дарявам 
давам и ризките си овехтели

 

обаче пазя чифт обувки в гардероба
лачени са... малко остарели...
но отдолу под земята кой ли ще ви гледа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силен стих ...пиперлия🌶
  • Радвам се, че ме разбираш Ице.. много са хората ..малко останахме човеците.. приятна и спокойна вечер
  • Всеки ги има тези настроения адаш, но стилът ти определено е много оригинален и ми харесва. Поздрави!
  • Възмездие, но за кого?.... Стихът ти ми хареса, Цъки, но и на мен ми се иска да ни зарадваш с нещо по-весело и ведро! Поздрави!
  • Със Стойчо! Поздрави!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...